ДВОЙНИЦИТЕ В ПСИХОДИАГНОСТИКАТА

Природата е създала двойниците сякаш, за да ни държи постоянно будни. Така, както има напълно идентични по външни признаци ядливи и отровни гъби, има и симптоми, които са идентични в изразяването си, но съвсем различни по съдържание. Последствията от грешната диагноза могат да бъдат дълги, мъчителни, а понякога и необратими. Двама души може да са клинично депресивни с практически едни и същи вегетативни признаци (проблеми със съня, нарушение на апетита, плачливост, забавяне в психомоториката и т.н.), но въпреки това да имат съвсем различни субективни преживявания. Единият се чувства зле – в смисъл на морално дефектен или лош. Отказва да има деца, дори обмисля самоубийство, защото вярва, че съществуването му само утежнява проблемите на света и ще направи услуга на планетата. Другият се чувства не морално лош, а вътрешно празен, дефектен, грозен. Също обмисля самоубийство, но не за да подобри света, а защото не вижда смисъл в живеенето. Първият изпитва пронизваща вина, вторият – неясен срам.

Разгледано в понятията на обектните отношения, първият човек е твърде пълен с интернализирани други, които му казват, че е лош; вторият е твърде празен откъм интернализации, които да му дадат каквато и да било насока. В този смисъл способността да разграничим дали светът си отива от пациента или той си отива от света не е без значение. Диагностичната преценка между първия вид депресия – меланхолия (в ранната психоаналитична литература) и втория – повече нарцистично изчерпано състояние на ума (анаклитична депресия), е от съществена важност по много практически причини. Подкрепящият и разбиращ тон от терапевта в единия случай ще депресира още повече изпълнения с вина и подозрителност Аз. Докато при втория случай субективното преживяване на срама ще бъде смекчено и празнотата временно запълнена.

Развитието на фармацевтиката предлага все по-ефективни медикаменти, способни да поддържат една устойчива графика на психичния процес, ако са точно насочени. Предвид екипната работа, въпросът касае както психиатрите, така и психотерапевтите. Често се случва пациентът да е преминал през няколко становища и историята му на преживяване да изглежда противоречива. Предписваните му медикаменти да объркват още повече клиничната картина. Като илюстрация: пациент с негативна симптоматика на шизофрения, която естествено навежда джипито към депресия, започва да приема антидепресанти вместо антипсихотици…

Случва се преживяванията на клиента да не покриват определен синдром, а да стоят на границата. Тази идея за „граничен” като ниво на психологическо функциониране, е стояла винаги на фокус през десетките години клиничен опит и в крайна сметка се дефинира като стабилна нестабилност на границата между невротичния и психотичния спектър. Поведението се характеризира с липса на интеграция на идентичността и разчитане на примитивни защити без цялостна загуба на реалността. Хората в гранично състояние се разглеждат като фиксирани в диадични борби между пълното сливане, за което се страхуват, че ще заличи идентичността им и пълната изолация, която приравняват към травматично изоставяне. Всички симптоми на ГЛР попадат в БАР, но не всички от биполярното отговарят на граничното. Специфична автономна патология, статистически 75% са жени – няма обяснение, вероятност от насилие. Слаб отговор на фармакологично лечение.

Друг двойник се крие в сянката на до болка познатия ни нарцис. В информационната мрежа постоянно се публикуват материали, които описват Проявен тип НЛР – наричан още несъзнаващ нарцисизъм – фантазия за успех и слава, нахален, егоцентричен, единствен – типаж, който е епидемично разпространен днес.

Съществува обаче и друга организация, която е пълна противоположност на „несъзнаващия” и в клиничната литература е дефиниран, като хипербдителен нарцисизъм – състояние на депресивност и ужас. Това може да бъде срамежлив, свръхчувствителен, затворен, стеснителен, изобщо поведение, което трудно бихме го свързали с проявения нарцис. Патологията им е трудно доловима, а страданието им е във вътрешен план. Този вид нарцистичен човек може да бъде погрешно разбран като депресивна или мазохистична личност. Също автономна патология, с отношение повече към мъжете – иска ми се да я разгърна в отделна публикация.

Разбира се съществуват и смесени състояния, които да ни подведат към една или друга диагноза. Манийно организираните клиенти извън психотичния обхват най-често се диагностицират като хистерични, нарцистични, компулсивни или с (ADD) – разстройство с дефицит на вниманието. Тези с психотични симптоми най-често биват погрешно разбирани като шизофренни. Хипоманийните клиенти, особено жените, могат да бъдат разбрани като хистерични. На повърхностно ниво имат сходство с компулсивните личности. За разлика обаче от хипоманийния индивид, компулсивният е способен на дълбоки обектни отношения.

Различните клиенти имат начини да направят различни модели релевантни. Не е изненадващо, че има толкова много алтернативни концепции. Развитието в клиничната теория предлага постоянно нови подходи към разбирането на човешкия характер. В този смисъл ефективните терапевти са тези, които ползват много източници, а не се свързват идеологически само с една или две предпочитани теории и техники. Глобалните мрежи за комуникация в своя замисъл са уникална информационна банка, в която всеки може да свери собствените си знания. Естествено изборът (добър или лош), в цялата тази сложна картина се регистрира като човешки опит и ни служи по един или друг начин.