ДОН ЖУАН – ЕДИН ПРОЧИТ ПРЕЗ НЕСЪЗНАВАНОТО

Идеята за Дон Жуан, сама по себе си превърнала се в легенда, не спира да се възпроизвежда все по-актуална в своето време. Разкъсван между плътта и мистичния образ на майката, той не намира покой в стремежа си, сякаш да разгадае Божия промисъл. Еротиката е неговият жезъл, епикурейството е неговата философия, а жените са обект на неговите наслаждения. В отношението си към света  той предизвика не само правилата и морала, но и смъртта. След екзалтацията от победата потъва в отегчение и цинизъм. Не може да изпита удовлетворение, защото дълбоко в себе си разбира несъстоятелността на желанието си – да задържи първоначалния момент. Да спре времето, когато е бил единствен за майка си.

Поривът да реконструира рая на живота си, го тласка към все нови и нови обекти. Тъй като е невъзможно да намери богиня от плът и кръв, той си я създава, използвайки фрагменти от истински жени. От формите на всяка, която е прелъстил, той се опитва да създаде съвършения образ на майка си. Опитва се да изгради това, което се нарича мистична матка – мистична, защото съществува само в ума му и защото преследването на прелъстителя е в основата си религиозно, и матка, защото чрез любовния акт се вижда потребността да се върне към самия източник на живота. Отчаян опит да конструира своя храм от атрибутите и нагласите на всички различни жени, които е прелъстил.

Всяка от неговите любовници представлява само част от целия магически момент, който е преследвал толкова усърдно и по който изпитва такава екзистенциална носталгия. Фрагментацията на любовните му истории, късовете и парчетата, които той събира са симптоматични за фрагментацията на собственото му същество. Във всичките си кратковременни истории и заплетени взаимоотношения той всъщност търси собствената си цялост.