За мен

Христо Райков –  магистър по психология, специализирал когнитивно-поведенческа психотерапия, психоанализа на приказки, хипноза и хипнотерапия.

 

ДОБРЕ ДОШЛИ В МОЯ СВЯТ!

   Свят, който обхваща много земи и морета. Години наред се потапях в него, изследвах наводнени пещери или изкачвах заледени върхове. Години на предизвикателства, в които опознавах и собствените си пространства. Години, в които заснех филми и в срещите си с много хора постепенно разбирах, че всеки един от нас е уникално индивидуален, уникално неповторим, уникално съвършен. Осъзнаването на този простичък факт, по-късно става водещото за мен в психотерапевтичната ми работа. Работа, която стъпва върху преживяно и познание и която изповядвам последните десет години. С житейската психология обаче се сблъсках много по-рано.

   Приказният за мен живот приключи на пет годишна възраст с раздялата на родителите ми. По силата на съдбата трябваше да напусна голямата красива къща и да отида в изгнание. В онези години майка ми беше учител по заместване и започнахме да обикаляме из областта. До 13-тата си година израснах по интернати в различни села. В шести клас майка ми я назначиха за диригент в малък подбалкански град. Четях за трапери и индианци, скитах в гората и се опитвах да пресъздавам прочетеното. Мечтаех да пътешествам, да откривам нови светове и да водя битки, докато изкупя „вината“ си и един ден се завърна в бащиния дом… Нямах никаква представа от пътя, който трябваше да извървя докато съдбата не се намеси отново. И така…

   През 1974 г. преминавам курс по алпинизъм в Централна планинска школа „Христо Проданов”.

   В 1984 г. – ставам член на ТД „Родни Балкани”. Вече съм инструктор и съдия по алпинизъм с много призови места на проведени в страната алпиниади.

   През 1986 г. – I во място на републиканско първенство по свръзки.  Приет съм в националния отбор по скално катерене. Същата година изкачвам връх Пти Дрю (3733 м.) като водач в свръзка със Стоян Кирилов в района на френските Алпи – по маршрута на „Валтер Бонати” (категория VII+). Второто изкачване на Пти Дрю е по Американската диретисима също с категория на трудност VII+.

   Същата година с Наско Ламбов предприемаме изкачване по още два емблематични върха: Северната стена на „Айгер” и реброто „Уокър” на Гранд Жорас.

• 

   През 1987 г. за един ден изкачвам северната стена на връх Матерхорн (4478 м) в Швейцария заедно с Николай Недев и втора свръзка – Наско Ламбов и Слави Марков. Изкачването е единствено за сезона, което предизвиква силен отзвук сред гидовете.

   През 1988 г. реализирам множество изкачвания в Кавказ в района на Елбрус (първенеца на Европа), от които две на Елбрус и премиерно изкачване по стената на Щуровски (категория V+), като водач в свръзка с Огнян Харизанов и втора свръзка с водач Наско Ламбов.

   Веднага след това, заедно с Наско Ламбов, заминаваме за Франция в района на Савойските Алпи, където работим по маркирането на входовете на най-дълбоката пропастна система в света – пещерата „Жан Бернар”.

   През 1989 г. участвам в експедицията „Жан Бернар”, по време на която прониквам до сухото дъно на пещерата и преминавам първи сифон, с което поставям уникален рекорд на единствения човек в света „стъпил” в най-дълбоката и върху най-високата точка на континента.

   Заснетият за експедицията филм печели първо място за операторско майсторство при изключително силна конкуренция на световен фестивал за екстремни филми, проведен в Мадрид. https://youtu.be/d6RajLaiJ2Y

   През 1991 г. заминавам за Хамбург, където работя като професионален водолаз във водите на Северно  и Балтийско море. Лятото на 1992 г. участвам в индивидуална програма в центъра за дълбоководни проучвания в Берлин.

   През 1996 г. от непалското правителство се получава разрешение за изкачване на Еверест. От състава, в който са включени Борислав Димитров, Христо Райков, Запрян Хорозов, Дойчин Василев и Здравко Петков, за Непал заминава само Дойчин Василев.

   В 1997 г., като участник в международна експедиция, изкачвам Памирския гигант връх Ленин (7134м.), като с това поставям уникален рекорд за най-голяма преодоляна денивелация от „Жан Бернар” до вр. Ленин. Изкачването се осъществява по покана на Московския алпийски клуб, а заснетият от мен филм печели наградата на Съвета на Европа на международен фестивал за документални и екстремни филми, проведен във Велико Търново. Същата година съм номиниран за спортист на Варна.

   1998 г. – участвам в поредна международна експедиция – заедно с Борислав Димитров и Христо Христов – в планината Тян Шан. В изкачването на връх Хан Тенгри (7010 м.), спазвам стара традиция и спирам на десетина метра от свещения за прабългарите връх.

   До края на 1999 г. работим по създаване на уеб страница с екип от първа езикова гимназия – гр. Варна. Проектът печели първо място и на церемонията по награждаването, състояла се в Юнивърсъл Студиос, наградата ни е връчена лично от кмета на Лос Анджелис.

   През 2009 г. отново изкачвам връх Елбрус – покрива на Европа. 

 

 

 

 

 

 

 

Автобиографичният роман „Живот на 8 милиметра“ е своеобразно продължение на търсенията и постиженията на този богат и разностранен скитнически дух…