Етика,  Психика,  Човек и природа

Неписани закони

Нирмал Пурджа – детето с джапанки, както нарича сам себе си, преобърна представите за височинен алпинизъм. Зимното изкачване на К2 вече е факт. Непалският екип осъществи невъзможното и показа на света не само алпийски качества, но и нравствени – първите изчакват останалите и хванати за ръце, преодоляват последните метри.

В завладения от комерсиализъм, егоцентричен свят бяхме забравили, че може да съществува над индивидуална проява. Въпреки, че именно там, в тази малка държава, последните десетилетия се изсипваха най-модерни технологии, пари и апетити за покоряване, те не се промениха. Да, ползваха екипировка, но не измениха на културата си, на традициите си и отношението си към природата. Осъществявайки мечтите си, модерният свят като, че ли изгубваше човешкия си облик, а сякаш беше толкова скоро…

… Отворих очи и погледнах циферблата на „Командирские”. Фосфорът осветяваше с неонова светлина стрелките на часовника, отчитайки три сутринта. Вятърът в комина на хижата ни подканяше да не се бавим. Туристическата спалня постепенно се изпълни от шума на екипировка и техника за катерене. Току що бях завършил курса по алпинизъм в Централната планинска школа на Мальовица и се готвихме за клубно, зимно изкачване на Вихрен.

Бърза закуска и отбора на „моряшките фланелки”, както ни наричаха сухоземните, се подреди в нишка за пъртина. Ранното тръгване е за да се изпреварят лавините, когато още са задрямали от студ. Напредваме бързо, Джамджиев ръб зарежда с адреналин и ето върховия склон. Наско изчакваше групата да се събере. Последните метри старите вълци дадоха пример и всички се хванахме за ръце.

Няма никакво значение височината или значимостта на върха. Единственото което имаше значение в този момент беше сплотеността на екипа. Усещането, че сме част от нещо много значимо. Вярата, че всеки би дал живота си за другите. Нашите водачи са наследили това поведение от предишните. Ние го предавахме на следващите, но света ставаше все по-динамичен, все по-забързан и някъде по пътя е изгубило смисъл, докато една малка нация не ни го припомни.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *