Рецензии за книгата ми „Живот на 8 милиметра“
Бяхме диви, млади и безотговорни. Изкачвахме шеметни върхове или се спускахме в наводнени пещери просто защото съществуваха и ако оцелеехме след поставената цел си поставяхме нова, още по-предизвикателна. Целият ни свят се събираше в една раница, а дома си можехме да разгърнем на два квадрата сняг. Играчките ни бяха неразбираеми за повечето хора така, както за нас – техните потребности. Живеехме тук и сега в най-съкровения смисъл на този толкова често употребяван израз. С годините оредявахме, но това си беше част от играта. Игра, чиито сурови правила приемахме много по-естествено от идеята да доживеем до 60 години (примерно).
Признавам, повечето бяхме убедени, че да те оставят жив е най-голямата шега на Боговете. Когато все пак реших да се върна при хората се оказа, че съм абсолютно неподготвен, за да оцелея в техния хабитат. Имах страшно много да наваксвам, а и бях загубил почти всичките си спътници в живота. Съдбата обаче беше решила, че имам още работа за вършене. И така, започнах с единствения си актив, който имах – миналото си. Събрах го в двеста страници. Това беше моят автобиографичен роман или „Живот на осем милиметра”. В препълнената зала, на представянето на книгата – слушах искрените поздравления и се чувствах богат. Бях изтървал шанса да забогатея в смисъла на „Златните пирамиди”, но пък имах всички вас, които ме направихте щастлив.
Благодаря ви, приятели!
Христо Райков
С ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ХРИСТО, ЧЕ МЕ ПРЕДИЗВИКА ДА ПРОЧЕТА ТАЗИ КНИГА!
В една трудна психотерапевтична сесия на групата за личен опит Христо ми сподели, че е написал книга… Когато започнах да я чета си мислех ще се забавлявам, ще пътешествам в интересни градове и планини – където никога не съм била, ще научавам повече за ледници и водопади, ще бъда с весела компания от странници и шегобийци, които се забавляват докато пътуват!
Но едва бях стигнала средата, когато ме обзе паника и се стъписах от бързата смяна на пейзажа и събитията. Обзе ме ужас, когато заедно с автора попаднах в непристъпната и обледенена планина, под смъртната заплаха на лавината, която „безжалостно” помита всичко …пред ада на страха, когато броиш секундите между живота и смъртта, поглъщаща пред очите ти най-близките приятели… пред болезненото безсилие, което смазва душата… и сякаш изчезваш в безкрая.
Исках да се откажа да я чета…, но магнетизмът от нестандартния изказ и себеразкрития от дълбочини на несъзнаваната душевност на разказвача ме караше да продължа. Така стигнах до кулминацията да усетя преживяната екзалтация от помиряването със смъртта, което кара лавината да „коленичи” пред дребния на вид човек, стъписана от силата на неговия дух, да се „покорява” на волята му за живот… Тогава разбрах Посланието!…
Ние хората често сме невежи и не познаваме величието на природата, но едновременно с това точно ние я променяме, като я караме да се съобразява със силата на човешкия дух да запази Живота за себе си и за другите…
Тогава изведнъж усетих прозрението, че безумният и рискован импулс на разказвача да пътешества точно по този начин не е, само за да се забавлява… още по-малко е, за да преодолява страховете си… Той прави това, за да „призове” природата в грандиозен сблъсък с духа човешки и да му се подчини. Да се подчини на неговата Воля за Живот… Това прозрение ме потресе, … а непосилното усещане за болка се сля с екзалтираната радост от Живота!…
Сега вече не мисля, че тази книга може да се чете от всеки и че е развлекателна. Не! По-скоро предупреждавам – тази книга не бива да се чете от всеки! Тя е само за тези, които са направили подобен избор в живота – да покоряват Вселената и тогава да я подарят на другите! Тя е за тези, които искат да преживеят в непоносимата болка любовната връзка между Живота и Смъртта! Но преди да тръгнат по този Път е задължително да прочетат тази книга, тя ще ги подготви за това Пътешествие!
С възхищение към Христо, за откровеното споделяне на невероятния си трансцендентален опит – доц. дмн. Поли Петкова
Радвам се, че тази книга е на пазара! Радвам се, че мога да говоря за нея! Още повече ще се радвам, ако има колкото се може повече читатели, които да я купят, прочетат и говорят за нея! Трябва да им кажа, че си струва. Трябва да им кажа, че за огромната част от превежданите и издавани у нас бестселъри, сензационни изследвания и езотерични текстове не си струва. Причината е, че за всяко, наистина качествено художествено произведение, трябват три неща: талант, знания и преживян опит. При Христо ги има и трите. Навярно – неочаквано дори и за самия него. Блазня се от мисълта, че дадох тласък не на талантите и уменията му, които са безспорни, а именно – на желанието и волята му да напише преживяното, не като отчет на живота си, а като една пъстра, богата, интригуваща и болезнена фабула на всичко, което се е случило „във“, „със“ и „покрай“ него. В книгата на Христо нищо не е измислено, но все пак това е роман, а не мемоари. В него има всичко: нова и стара история, криминале, фантастика, екшън, оригинална композиция и неочаквани обрати. Има и дълбоко познаване на душата и манталитета на човека, има любов, има страст, има страдание. Има слизане в най-дълбокото, има изкачване почти до най-високото… Много ми се иска тази книга да „види“ свят – като тираж, преводи и преиздания. Заедно с това ми се иска и да бъде забелязана нейната кинематографичност, още повече, че в самия текст това присъства както като част от повествованиието, така и като познаване на „кухнята“ и на този занаят. Искам да кажа няколко думи и за личността Христо Райков. Най-забележителния човек, който успява по най-незабележителния начин да прави наистина забележителни неща. Най-вече – този текст. Имам и една препоръка – да не престава да пише!
Доц. д-р Бойчо Бойчев
ОТ РЕДАКТОРА
Радвам се, че имах възможността да редактирам тази невероятна книга. Казвам „невероятна”, защото това не е просто един художествен разказ с автобиографични елементи. Това е книга, която е било невъзможно да не бъде написана! Защото е невъзможно да не бъде споделен толкова богат и разностранен житейски опит.
Това е книга за преобърнатите човешки ценности, преживени от автора и неговия главен герой – както в социален, така и в личен аспект. Перипетиите в живота на главния герой в повествованието непрекъснато ни поставят пред въпроси, отговорите на които са жизнено-важни за вечно търсещия човешки дух!
Авторът не само живописно ни въвежда в своя свят „от много земи и морета…, наводнени пещери и … заледени върхове”, не само спира дъха ни при ужасяващите срещи на главния герой със смъртта, но и с много дълбок психологизъм поставя въпроса за „светлата и тъмната страна на човешката природа”, за неспособността ни да разбираме „другия”, за „човешката интелигентност” и трудния път към себе си…
„Чувствах необяснима умора. Напоследък не можех да се отърва от натрапчивата мисъл, че друг управлява живота ми. В лавината от събития някой сякаш системно ме отклоняваше в неизвестни за мен посоки…” Кой не е изпитвал поне веднъж в живота си това чувство на душевен дисбаланс, когато усещаш невъзможност да реализираш своето виждане за живота си, да изразиш своето истинско „Аз”, да реализираш своя собствен житейски план. Какъв мъчителен миг – да осъзнаеш, че си поставен в ситуация на привиден избор. И какво трябва да се случи, за да смениш посоката?
И все пак Христо сменя посоката! Дали, защото в живота му се случва най-важното или то се случва, защото той намира вярната посока? Краят остава за вас!
Пожелавам на читателите да изживеят всички моменти на тази прекрасна книга и накрая, когато затворят и последната страница, да разберат, как неусетно са станали по-добри.
Накрая искам да благодаря на автора за неговия талант да изгражда фона на действията и преживяванията в повествованието по такъв живописен, ярък и невероятно жив начин, че всеки градски, морски, планински, пещерен или просто дворен пейзаж дава на читателя толкова силен емоционален заряд от красота и хармония или ужас и удивление (според случая), че трудно може да се изтрият тези картини от човешкото въображение.
„Населените от автора пространства (в които самият той е централен герой) за пореден път ме накараха да повярвам, че и театралната игра (в която аз съм участник) може да бъде откровено и дълбоко пътешествие към смислените човешки цели.”
Проф. д-р Атанас Атанасов, преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
С уважение и благодарност за съвместната ни дейност през тези години!
М-р Иванов, командир на Взвода за бързи действия във Варна
Биографичен, интригуващ и напрегнат роман. Авторът, Христо Райков, е любител на екстремните спортове – алпинист, пещерняк, водолаз. Всичко това, той приложи успешно в покоряването на най-опасната пропастна система – пещерата „Жан Бернар” във Франция. Райков стана третият човек в света, преминал сифона, а България – на второ място след Франция.
Веселин Венков – водолазен инструктор
Христо Милков е един от създателите на Специализираните части на ВМС наречен МСРО – морски специален разузнавателен отряд, а служилите в него мъже приемат по подобие на чуждестранните си колеги прозвището „черноморски тюлени”. Самият той е автор на редица книги, сред които е и „Тихина”.
През октомври 1997г. работодателят ми ме извика в офиса си – какво ще кажеш, аз ти и доктор Красимир Петров да изкачим Еверест?
Предложението беше твърде примамливо, още повече, че и една друга, планината – Тян Шан беше включена в подготвителния етап. Това ми даваше възможност да стъпя на земята на древните ни прадеди, да се поклоня пред светинята на всички българи, свещения връх Кан Тангра, висок 7010 метра.
Заех се с организацията, като реших най-напред да потърся четвърти от „групата”, който трябваше да ни бъде и водач. Сетих се за едно момче, което преди време беше кандидатствало в поделението, в което тогава работех и аз. По-късно от пресата научих, че се изявява, като алпинист. Срещнах се с Христо Райков, оказа се че междувременно той е изкачил вр. „Ленин” (7134м.) в Памир. С него изкарахме един незабравим месец в Тян Шан през лятото на 1998 г.
Ето какво съм запомнил от съвместната ни работа тогава: „Колкото по-невъзможна е ситуацията и колкото по-високи изисквания поставя тя пред катерача, толкова по-приятно циркулира кръвта после, вече освободена от цялото това напрежение. Възможната опасност на разстояние 8 милиметра само изостря вниманието и контрола. И може би това е логичната основа на всички рискови спортове: умишлено вдигаш мизата на усилията и концентрацията, за да очистиш ума си от тривиалностите. Това е мащабно умален модел на живота, ала с една разлика: докато във всекидневието грешките обикновено могат да бъдат компенсирани и да се стигне до някакъв компромис, тук действията, дори за съвсем кратък период от време, са въпрос на живот и смърт.
Днес Христо Райков е поел предизвикателството да се изправи пред белия лист. Радвам се, че ни е предоставил един разказ за неговия свят… Много хора ще кажат: „Не са ли много рисковете, които е поемал авторът през живота си?” Аз самия мисля, че той си е просто такъв – живеещ на ръба, отвъд всякакви клишета и стереотипи.
На добър час в новото поприще, Христо!
Христо Милков
