За цената на женското самоутвърждаване (част втора)

Няколко дена по-рано

Елвира до базата: „Остава около час до излизането на гребена. Всичко е добре, времето е хубаво, ветрецът не е силен. Пътят е прост. Самочувствието на всички е добро. За сега всичко е толкова добре, че даже се разочароваме от маршрута…” Как точно се разиграват събитията след това, не е известно. Единствената информация са разговорите по радиото. На 3 август в 08.00 часа Елвира предава, че решава да вземат един ден почивка. Отгоре след щурм на върха срещу женската група слизала групата на Гаврилов: „Вървим към вас – и съобщава той – скоро ще се видим и ще поговорим.” Още една група, тази на Георгий Корепанов извършвала траверс и се очаквало по-късно да се придвижат до Разделни…

При изкачване на върхове, които изискват височинни лагери се планира координация между отделните групи с цел да няма струпване по маршрута или оказване на помощ при необходимост. В случая тази „совалка” е била изградена така, че мъжките групи да патрулират и около жените. Девойките вероятно са имали причини да не се съобразят с това правило: „Не е изключено – споделя Шатаев – именно поради това жените да забавят изкачването. Да се стараят да се измъкнат от „попечителството”, като избират за преходите моментите на най-голямо отдалечаване от „опекуните”…”

На пети август в базов лагер научават, че групата е изкачила върха. Гъста мъгла прави опасно слизането и те са принудени да бивакуват на 7000 метра. Утрото на другия ден е същото. В радиосводката Елвира съобщава: „Нищо не се е променило. Вятърът започна да се засилва рязко. Видимост също няма и ние не знаем накъде трябва да се движим…  …На върха е много студено. При нас заболя една алпинистка. Повръща вече денонощие…” – базов лагер – Предполагаме, че това е началото на пневмония. Групата трябва веднага да слиза…. Да, горе при болестите има особено време – равнинният час е равен на планинската минута… Там се умира от простуда по-бързо отколкото ти изтича кръвта.

През този ден радиовръзка повече не е имало. Жените започнали слизането. За събитията станало известно от сутрешното предаване – Шатаева на базов лагер: „Вчера в 23 часа при слизане умря Ирина Любимцева…” Намират се на тесен открит за ветровете гребен. Въпреки нещастието, въпреки студа и липсата на кислород, успяват да разпънат две палатки.  В два през нощта на върха се стоварва ураган. На тази височина стихията няма препятствия, да, в ниското изтръгва дървета и сваля покриви, но тук удря с цялата си ярост. Двете палатки нямат никакъв шанс на голото ребро. Разпилени са всичките им вещи…

Следващата връзка е проведена в 14.00 часа – Шатаева на базов лагер: „При нас умряха две – Василева и Фатеева… вещите са отнесени… мръзнем твърде силно…” Японците напускат своя бивак на 6500 и тръгват към гребена. Два часа безплодни, с риск за живота издирвания в мъглата и беснеещата виелица. Извършват всичко, което могат…

Последното предаване е в 21.12 часа. Води го Галина Переходюк. Чува се излизане в ефира, но не повече – мълчание. След това плач. Твърде трудно се разбират думите „простете”…

Базов лагер до Клецко: „Шатаев всичко знае. Той пристига тук.”

„… Всяка крачка ни приближава към страшното мястото… До срещата не остава много – някакви си 200-300 метра денивелация. Тази скална издатина прилича на котка… Еля ги обичаше… Тя е доверчива. Затова обичаше котките. Тя беше нежна… Беше?!…”

Странно лято. Аксакалите не помнят такова снежно лято.